Един дядо ми каза -
момче, на света има тежка проказа.
Всеки гледа да открадне и да убие,

Имам две зрънца любов,
едно за тебе, едно за мене.
Ще живеем на самотен остров,

Вървях си по пътя самотен,
беше тъмен и пуст, и заспал.
И един бял заек сиротен

Вървях през драки и тръни,
живях все на ръба.
Държах щастието си в длани,

Умирах и бързо се раждах,
обичах и мразих до смърт.
Убивах и все преизграждах